Усмивките на вселената 03.09.2007г.

Днеска ходих до Емона. Няма кой знае какво там. Имат едно бистро от което си взех разни вафлички. Кола продават само на чашка. Явно ще зареждам от Обзор. Добре де не е болка за умиране.
По пътя ядох шипки и къпини. А накрая някакъв човек ме взе на стоп. Тоест не беше съвсем на стоп, защото аз не го стопирах, а той сам спря и ми предложи.
Вечерях и се прибрах в палатката, че пак заваля. Този път спря бързо де.
Ми това е за днеска 🙂