Усмивките на вселената 05.09.2007г.

Днеска ходих до Емона. Реших да мина обаче горе през баирите, а не по плажа.
Абе става, ама не е толкова по-добре. Все тая. Повече така или иначе до Емона няма да ходя. Когато се върнах Владо Висулчев се беше появил. Пекохме се всички дружно на плажа. Пробвах си чадъра, играхме на белот. Вечерта палихме огън и пекохме разни неща. Говорихме си. Беше много забавно 🙂