Усмивките на вселената 08.09.2007г.

Днеска времето на морето изглеждаше мрачно.
Дори не се пробвах да се топна.
Още като станах сутринта започнах да си опаковам багажа. В девет часа бях готов.
Отивам при Маринини, като очаквам да намеря само Владо – те бяха казали, че ще тръгват рано. И с огромно учудване установих, че не само не са тръгнали но и още не са си прибрали багажа. Помагахме с Владо за пренасянето и към единадесет часа тръгнаха.
Ние с Владо останахме още малко при ошовци и в два без петнадесет и ние се изнесохме благополучно от Иракли. Времето на морето беше студено, но като влезнахме в страната и пекна слънце. Блестеше право в очите. Обядвахме на Хепи-то до Нова Загора и продължихме.
А пък Владо как кара … По магистралата не свали под 140, а по обикновенните пътища 100-120 му беше обикновенната скорост. Иначе не кара опасно, но кара бързо. В седем часа вече бяхме в София. Тоест за около 4 часа и нещо като приспаднем обяда в Хепи, ни беше докарал. Ако се върнем назад на автобусът му отнема около 9 часа.
Вечерта се изкъпах, а след това ходих на гости на Събина и правихме спагети.