Усмивките на вселената 24.10.2007г.

Ако някой ви каже, че мечтата му е да си лежи цял живот по гръб и нищо да не прави , изсмейте му се в очите.
След двадесет часа без да мръдна с абокат в лявата ръка, направо мечттаех за визитацията.
Като казах на докторката, че ме боли и веднага ми го махнаха. Ве още лежах по гръб, но ръкага вече ми беше наред и можех поне да чета.
По обяд мина да ме види Боряна, а по някое време и Лили. Майка също мина следобед и излезнахме на кратка разходка из градината на болницата.
Чувствам се все по добре.