Усмивките на вселената 11.11.2007г.

Днеска обучавах майка как да снима с фотоапаратчето на телефона. След това тръгнахме към гарата да си хващам автобуса за софия. Говорим си с майка и татко на гарата и по едно време гледаме на перона стоят и чакат чичо Петьо и Дени. Явно дени се беше прибирала в Сливен. А най странното беше, че и бяха дали мястото до мене. През целия път си говорихме, кой как си прекарва живота и така неусетно стигнахме в София. Прибрах се пеша до вкъщи.
Вечерта подреждах снимки и допрочетох и шестата книга от “Малазанска книга на мъртвите”.
Доволен съм от деня общо взето 🙂