Усмивките на вселената 31.10.2006г.

Дойде и последния ден на този месец. И както е казал летописеца “Дойде и след това си отиде”.

Ми общо взето така минават дните човешки.

Та денят почна интересно – с майл от шефа, че Framework-a не работи. Направих си оглушка малко и си свърших първо работите по моя проект и чак като стана работата на зор го погледнах що не работи. Както се оказа през това време се е намерило кой да го фиксне и проблемът изобщо не е бил за мене. абе това шефовете понякога са голяма паника.

Свърших известно количество работа. Сутринта минах през докторката да я видя кога работи – трябва да отида на профилактика, а все го отлагам – поне направих първата крачка.

Дадоха заплати. Поне на останалите – моята ще пристигне утре. По този случай утре може да пусна едно тото.

Ходих да инсталирам новия компютър на братовчедката. Този път ми харесва. Свърших всичко съществено. Остана само интернета. Абе защо WindowsXP сякаш скрива връзките които не са активни в момента. Съответно не може да се конфигурира WinProxy-то, а нямах възможност да направя кабелите и да вържа всичко. Нищо – обещал съм за събота или неделя да отида.

По пътя за натам срещнах Юлиана поговорихме си малко. Отдавна не съм я виждал.

А за вечеря братовчедката беше направила сърнешкои кюфтета. Много бяха вкусни. Той нали чичо Стойчо е ловец и понякога се появяват такива неща у тях.

Ами за сега от мен толкова 🙂