Усмивките на вселената 21.03.2008г.

След пет часов сън отново на линия в работата.
Работа – колкото искаш. Няма време за моткане тези дни.
Даже шефката помоли учтиво да дойда в събота. Няма как – утре Данчо каза, че ще ми кара кухнята и трябва да съм вкъщи.
Та свърших доста работа за тези осем девет часа.
В осем и десет тръгнах към срещата с Мариета.
По пътя срещнах Митко Димов – отиваше да взема Марина от хората.
Та хапнахме с Мариета до към 23ч и след това се насочихме към Мохито. Дени така и не се нави да дойде, ама тя загуби. Пускаха много готина музика и си изкарах наистина страхотно.
Ами това е от мене 🙂