Свободата

Напоследък попадам на много статии за различните страни и чета неща ит рода на :
В Китай цензурират еди кои си страници.
В САЩ плащат на военни коментатори да говоря подкрепяще за войната в ирак.
В Македония стрелят по пробългарски настроен журналист.
В още няколко страни забраняват този или онзи сайт заради неудобно съдържание.
Днеска четох и статия за цензурата наложена от ДС в българия по времето на комунизма и съм убеден, че цензора под една или друга форма съществува и сега.
Така ли трябва да бъде?
Толкова ли е трудно да се оправят грешките в управлението вместо да се крият?!
И за кого е толкова важно това?
И защо е толкова важно да се скрие това?
От това което се случва в българия съм стигнал до извода, че управляващите никой не може да ги смени.
Дори революция.
Така че заплаха за управляващата класа не съществува. Тогава какво?
Или просто желанието освен да управляват, да ги смятаме и за наместници на бога? Както едно време са били кралете.
Съжалявам. Не харесвам управляващите. Не мога да кажа, че съм видял нещо добро от тях.
Не мисля, че някой ги харесва.
Най-малко не в българия.
Или поне, не и обикновенните хора.
Но това си е проблем на обикновенните хора нали така.

И сега се сещам за Андрешко.
Идеята е да се мами и краде от всички, така че никой да не се чувства измамен.
Това също е някакъв вид равновесие.
Държавата експлоатира гражданите си, а гражданите крадат от държавата и по този начин допълнително преразпределят благата които същата им е отнела.
До равновесие така или иначе се стига.
Дали ще е по този начин или просто разпределението ще се прави разумно и справедливо, така че хората да не крадат, е въпрос на политика.
Може би идеята е, че тези които крадат най-много и най-лесно предпочитат андрешковия вариянт на преразпределение, а не “нормалния”. Жалко.

Искренно се надявам, че и България в един момент ще стане една грижеща се за грожданите си държава.
Дали ще доживея да го видя?