За Журналистите

Днеска четох една статия, как Денислав от Мюзик Айдъл нападнал журналисти.
Прегледах и въпросното клипче заедно с коментарите на “сигнално жълто”.
Сетих се и за случая със Христо стоичков и се замислих.

Ясно е, че агресията не е добро нещо.
Но пък и журналистите са много нагли.

В случая Стоичков какво обяснява потърпевшия :
“Аз влезнах да го снимам и хукнах да бягам защото усещах, че ще ме нападне”
Значи той започва да снима с мисълта, че прави нещо нередно и че този когото снима, няма желание да бъде сниман. Което дори да не е незаконно, е най малкото неетично. След това орева цяла България, че са го ударили. Малко му е според мен. Не одобрявам агресията като такава, но пък и не смятам, че в случая е неоснователна.

В случая с Денислав какво се чува на клипчето :
“Журналистката пита Денислав – `Защо се мислите за най красивА, след като сте един от най грозно изглеждащите участници?`. На който момчето отговаря “Изчезни. няма какво да ти говоря”. Според мен по всичко правила при такъв отговор журналистката трябва да си тръгне. Но тя продължава да го обижда и да пъха микрофона пред устата му. Това според мен е нарушаване както на личната свобода, така и на елементарна човешка логика в отношенията към другите. Което не означава, че да тръгнеш да биеш жена за това, че те е обидила е добра постъпка. Друг е въпросът, как да разкараш журналистка която тенденциозно те обижда и предизвиква, без да я набиеш.

Вчера четох една книжка в която имаше един такъв момент – човекът говори съвсем нормално. На журналиста не му харесва. Сваля гласовите данни само на нашия човек и му слага съвсем други думи в устата. При това положение единственото, което може да се направи е да не се веярва нито дума на журналитите и на медиите. Особенно на тези като СКАТ които явно ако не могат да намерят сензация решават сами да я създадат.

И като следствие от горното – изкрено се надявам журналистите да бъдат съдени и осъждани, както за подобно поведение, така и за тенденциозно поднесени новини и събития. Защото за мен е важно да получавам информация, а не промиване на мозъка.