Усмивките на вселената 07.11.2006г.

Здравейте пак.

Значи деня ми започна с разходка до пощата за да си получа писмото. Честно казано останах леко разочарован от съдържанието му, но какво да се прави. Докато ходих натам обаче разбрах някои важни за мен неща. Като например, че спирката на 76 и тролей 8 са доста близко до нас и също са вариант когато ми се налага да се прибирам от някъде. Разбарах естествено и къде ми е пощата.

Денят ми в работата протече добре, макар и малко скучно. В края на работния ден се чувствах отегчен и доста демотивиран да се занимавам с каквото и да било. Все пак има и от там две добри новини – днеска май най-после издадохме прословутия билд на Мега (няма значение какво точно е това – и аз не го схващам съвсем) и другата по добра новина е, че утре сигурно ще дават точки.

А да, за малко щях да забравя – вече официално съм старши програмист – дадоха ни анексите към договорите в този смисъл.

Обадиха ми се от стъкларницата, че утре ще ми сложат стъклото, но за това утре вечер ще ви разправям.

След работа ходих да взема подарък на Лили и най-после успях да го намеря онова магазинче.

На връщане към вкъщи срещнах Тони. Поговорихме си доста време за най различни неща – за моето огромно самочувствие (според мен оправдано), за нейния перфикционизъм, за страха на Филип да се занимава с неща, в които не е уверен, за храненето и медитациите. В това отношение дори отбелязахме научен напредък – нейни приятели психолози са и обяснили, че прекаленото вживяване в здравословното хранене се наричало орторексия. Аз предположих, че орто-то идва от ортогонален и съответно обратния термин (човек дето не му пука какво яде като мене например) би трябвало да се нарича парарексия (от паралелен). А пък човек като Тони, който се лашка от едната крайност в другата определено страда от варирексия (от  variable – променлив).

Мисля, че докато си говорехме с Тони покрай нас мина и Ирина от Есенс, но не съм много сигурен.

Преди да се прибера минах през фантастикото и си взех пак от оня хубавия маргарин дето пада с главата надолу.

И докато съм на темата – “Усмивките на вселената” са ми нещо като дневник и поради тази причина винаги си носят това наименование със съответната дата след него. Ако на някой не му е интересно, спокойно може да пропусне статиите с това заглавие. Понякога когато съм много изморен в един часа през нощта пиша само по няколко реда, някои от които съвсем тривиални – какво съм ял или с кой съм се видял и така нататъка. За мен е важно да го правя това, но пък никой не е длъжен да го чете ако не му харесва. Както е важно и да кажа колко съм доволен от себе си и от изминалия ден, дори и да е имало трудни моменти. В края на краищата в трудните моменти се учим как да бъдем по-добри в живота си, а хубавите са ни нещо като награда, за доброто представяне. В този смисъл ако възприемаме все по-голяма част от моментите си като хубави, все по-често ще се чувстваме наградени и все по-лесно ще учим. Както е казано в книгите – хората които са доволни от себе си постигат добри резултати.

Ами това е за днес от мене. Приятни сънища и на вас и до нови срещи 🙂