Родата

Днеска успях да се видя с три братовчедки и пет племенника.

Сутринта бях на гости на Деси и реших да намина на връщане и през Кремена за малко. Без никакви проблеми  стигнах до тях и значи трябва да запомня – третия вход, пети етаж.

Та докато и бях на гости, дойдоха и Диди и Йоана – йоана е щерката на Дида. Така се събрахме тримата.

Та в този момент се почувстах малко странно – леко сякаш извън времето. Спомних си когато четиримата като деца си играехме в Първомай. До четвърти-пети клас почти всяко лято прекарвах известно време в Първомай. А Деси, Дида и Кремена обикновенно също бяха там. Играехме си в двора, в мазетата, в къщите, по улиците. Изобщо се забавлявахме добре.

След това дойде момент в който аз престанах да ходя към първомай или когато ходех не се засичахме много. Последния ми спомен е от една коледа, когато се пробваха да ме заведат на дискотека или нещо подобно, но на мене ми беше скучно.

И така няколко години почти не се виждахме – Деси се ожени, а след нея и Дида.

След това аз дойдох в София да уча и малко по малко започнах да им се обаждам. Основно на Деси и на Кремена. Още си спомням първия път когато отидох на гости на Кремена в общежитието. Почуках на вратата, и тя ми каза да влезна обаче нищо търсеще в гардероба се беше навела и ровеше нещо. Та бях безкрайно изненадан, когато ме погледна и ме позна – а не се бяхме виждали от няколко години.

Дида за престоя си тука съм я виждал само 3-4 пъти, някак си с нея не сме толкова близки. Ако не се лъжа тя е няй-голямата от компанията и с нея винаги сме били малко по отдалечени – дори като деца, макар и да си играеше с нас се усещаше, че е по-голяма.

Интересното е, че напоследък с Деси и Кремена се виждам по-често отколкото с Дени. Въпреки, че Дени ми е най близката рода в София. И въпреки, че три години сме живели заедно в една квартира.

Галя, както знаете се ожени наскоро и с нея също се виждаме от време на време. Другата седмица може да се разберем да и отида на гости или да се видим някъде.

Това е другото интересно нещо – почти винаги аз ходя към тях. Много по рядко се случва те да ми дойдат на гости. Може би е нормално де – все пак аз съм единствения човек без семейни ангажименти засега.

Но е хубаво, че все пак се открихме отново и сме малко или много близки. София е голям град и е приятно да имаш поне няколко близки хора наоколо.

А наскоро майка ми ми каза, че съм имал още една братовчедка някъде в София – внучка на другата сестра на дядо Манол. Ще я потърся някой ден, може би.