Приказка с чудовище

  Имало едно време в една тъмна гора едно страшно чудовище.
  То не, че било кой знае какво чудовище или пък, че гората била кой знае колко тъмна, ама нали ги знете хората какви са – набедили го за страшно и се страхували от него. А то не ги закачало много – от време на време изяждало по някой друг вол или крава или овца, но и то било право за себе си – като ти наложат ембарго от всички страни щеш не щеш разбойничестваш по-малко. Няма гладно да стои я.

  Пък хората в селото си били много доволни и щастливи – имали си всичко (по скоро почти всичко, щото в онези времена за които говорим нямало нито автомобили нито компютри, нито интернет, ама хората като не знаели за тях и не им липсвали), живеели си живота, по някаква случайност били извън границите на местните феодални власти, че и данаци не плащали, и си имали и чудовище от което да се страхуват.

Докато един ден ….

  – Жинааа, стягай ми коня и сабята. Ке ода да тепам чудовището – провикнал се баш юнака Драган (180 сантиметра, 160 килограма).
  – Нидей бааа. Оти ке го тепаш, бе Драгане? Ке земе да тъ убий и ко ши прая съма биз тебе?
  – Ми оти съм юнак маа. Като го утепам и цялоту село зъ мен ши говори. Пъ ку ма убий шъ съ обадиш на Пешоу Гаргата, аз съм уредил там въпроса.
  – Хубоу де. – мирясала най сетне булка Драгановица. – А хранъ ши сакаш ли ил ши са завръщаш за вичеря?
  – Ма сложи ма – унуй ко вземе да съ скрийе можи и два три дни дъ го търся. Ни щъ гладен да стоя.
Приготвила жена му дисагите – две тави баница, три хляба два свински бута, една тенджера ориз, един сладкиш, сол и подправки и така нататъко (зер не се става лесно 160кг.) и го изпратила със сълзи на очити.

  Тръгнал баш юнака Драган по пътя към гората на чудовището и си мислил “Ба тя верно каза булката ку земи да мъ убий кво ши правйъ? Бе кво ши му мислъ сига, като мъ убий тугаз”. И както си мислил и стигнал до гората на чудовището.

  Както казахме по-рано, тя гарата не била нито много страшна, нито много тъмна. Била на една такава песъчлива почва и въпреки усилията на чудовището, да я превърне в истинска тъмна гора и да не разваля добрия имидж на приказката, все нещо не се получавало.

  Та тъй като Драган не бил много умен влезнал директно в гората и се провикнал “Чудовищи бааааа, де си бааа?”. Чудовището обаче в този момент било отскочило до реката да се изкъпе да се нагримира ( верно, че било зелено и леко пъпчиво, но за да поддържа добър вид за пред хората, му се налагало всеки ден след къпане, да си слага по няколко дузини брадавици, рога и изкуствени зъби, а иначе всеки ден тренирало и било в добра спортна форма въпреки, че изглеждало леко разплуто) и не чуло, че юнака го вика. Та той повикал известно време и тръгнал към къщата на чудовището. Стигнал той там, видял чудовището, че го нема и си наредил софрата и седнал да хапне.

  Таман бил довършил първата баница, и почвал бута и чудовището се появило. Вървяло тихо като слон през джунглата и за това юнака не го чул докато не се изтъпанчило баш пред него.
  – Ей здрасти бе човече – зарадвало му се чудовището – отдавна не се е мяркал човек насам. Какво те води при мене?
  – Е па дошъл сум да те тепам оти ората у селото съ стръхуват ут теби – казал юнака между две примлясвания.
  – Хм, много неприятна история. Виж сега, на мене хич няма да ми е приятно да ме утрепеш. А пък и аз нямам желание много много да те убивам. Няма ли начин да се разберем като човек с чудовище така да се каже?
  – Ми то тува ди нал тъй съ резбират чувеците с чудовищътъ? Съ бият съ и койту стани жив изяда другия и става славин юнак.
  – Абе то така де, ама времената са други вече. Духа вятъра на промяната така да се каже и вече не е прилично хората и чудовищата да се трепят едни други, още повече, че съм защитен вид. Виж имам идея. имам един приятаел, който е морско чудовеще. Тоест сухоземен си е ама живее до морето. Та ние двамата сме намерили един проход под планината и си ходим на гости. Виж какво ще ти предложа. Вземи накупи 20тина овце волове и така нататъка и ми ги доведи. Ще ги пратя при морския ми приятел отатък планината, щото там няма, а пък той ще ми прати риба и разни морски неща, които тука ги нямате. Хем селяните ще са доволни, хем и ние ще прпечелваме и вече няма да се страхуват от нас. Пък ако станат нещата може и туризъм да развием. На морето е много хубаво ще знаеш.
  – Бах мааму, хитро си гу измислил. Ми чи аз де дъ знамъ шъ говоря със съселянити ми та шъ видим ко ши праим. Седни ся да апниш с мене, чи виж булката кви фкусотий и нъготвилъ. Кат шъ ставами бизнес партньори дъ го пулейми.

  Сетило се чудовището и извадило една бутилка отлежало вино та го испили с Драган, след което последния си тръгнал по живо по здраво.

  Още с отиването си той викнал глашатая да събере селото, че имал да им говори. Обяснил им той каква е далаверата с чудовището и решили да се пробват. Отделили малко стока и я проводили на чудовището да я продава. След време то им проводило пари и морски стоки. Харесало им на селяните и завъртяли търговия и туризъм с морския бряг и вече не се страхували от чудовището. То пък престанало да си слага изкуствени брадавици и вече изглеждало и по-добре и след време му се навъдили малки чудовища, които поели по-късно търговията и я развили и с други краища на страната и всички били щастливи 🙂