Усмивките на вселената 31.12.2008г.

… Втория етап започна от границата.
Първо да кажа за преминаването на границата с Турция.
Става мега-супер-хипер бавно в сравнение с европейските.
Първо минаваме от българската страна. Вземат ни паспортите, правят ги нещо, връщат ни ги след 20 минути.
След това продължаваме нататък.
Свалят всички пътници, минаваме на едно гише да ни видят заедно с паспортите ни отново.
Качваме се на автобуса.
Следва турската граница.
Вземат ни паспортите, бият ни печати и ни ги връщат след 20 минути.(Паспортът ми вече не е девствен – има си два печата в графа визи – един за отиването и един за връщането).
След още сто метра ни свалят всички, заедно със багажа и проверяват и нас и автобуса. Кофти, защото стоим на студа, а самата проверка си е пълна порнография.
След това ни настаняват и готово. Границата е мината.
Забравих да спомена спирката за фри-шопа, но аз не слизах да си взема нищо и го отчитам само като още едно ненужно забавяне.
След като минахме границата, пуснахме уж отново музиката, ама реално и двамата се одремахме и заспахме.
Събудих се някъде вече около Истанбул.
Пристигнахме на гарата към 8:30ч (Бая се уплаших когато спряхме в някакви подземни гаражи първия път) и започнахме да се ориентираме.
Включих GPS-а и записах къде е гарата.
След това се насочихме към метро станцията отсреща.
Един от служителите там беше много любезен – даде ни подробна карта на трамвайната мрежа Показа ни откъде да си вземем жетони и ни каза къде да слезем за да сменим трамвая.
Като казах жетони – билетчетата в Истанбул не са хартиени, приличат намалки монети. Когато поисках десет билета и дадох 100 лири (една лира е около левче), първо си мислех, че тези дребните монетки са някакви стотинки и чаках и за билетчетата, добре че човека то вътре ми показа монетката и ми обясни, че това са всъщност билетите.
Хванахме метрото и слезнахме на указаната спирка.
Включих GPS-а за да се насоча към следващата.
С Теодора имахме разногласия за посоката, но се оказа, че чувството и за ориентация е много добро и може да се разчета много, че се усеща добре за посоката.
Влезнахме в едно кафене и пихме по кафе и сокче и разгледахме пътеводителя и картата.
След това след доста питане ни ориентираха към спирката на другия трамвай и успешно се преселихме към хотела.
И тук се получи засечка.
Това което аз съм отбелязал като място на хотела в GPS-а нямаше нищо общо с реалната ситуация.
След доста лутане и питане го намерихме на няколкостотин метра по-надолу. Поне улицата беше що годе точна.
Първото ни впечатление от стаята беше двояко.
Да поясня – това е хостел, а не хотел. Стаята в която бяхме настанени беше със 6 легла (3 легла на два етажа). Ние се оказахме на вторите етажи на две от леглата. освен нас в същата стая обитаваха още 4 жени и един младеж.
Като за човек свикнал да живеее на общежитие, не ми направи никакво особенно впечатление.
Теодора обаче не беше въодушевена. ама пък тя си го избра, така че не мрънкаше. Изобщо Теодора ми направи много добро впечатление по време на тази екскурзия – макар да си имаше претенции и желания, почти не мрънкаше, понасяше добре разходките от по няколко километра насам натам, приятно е да се говори с нея, и се учи бързо на белот и табла. При положение, че през цялото време бяхме заедно не мога да кажа че в някой момент, съм бил недоволен от компанията.
Както и да е. Оставихме си нещата в стаята и се изнесохме на разходка.
Направихме си резервация в Doy-Doy за вечерта и ходихме на едно кафе да пием чай и кафе. Там също играхме табла доста дълго време, защото заваля.
Обиколихме околността. Разходихме се по кея. Намерихме магазинче за сувенири откъдето Теди си купи обици, и се прибрахми в хостела.
Постоплихме се малко и в осем часа отидохме да хапнем в ресторанта.
Поседяхме там до към девет и нещо и се върнахме отново в хостела.
Починахме си и към единадесет тръгнахме към площад Таксим където трябваше да са фойерверките.
До този площад така и през целия ни престой мога да кажа, че не стигнахме.
Слязохме от метрото на подходящата спирка … и фойерверките почнаха.