Усмивките на вселената 01.01.2009г.

Чудехме се дали все пак да не отидем до Таксим, да видим дали няма нещо интересно, но се отказахме и се върнахме пеша до хостела.
По пътя минахме по моста “Галата” над залива злания рог. Много е красив Истанбул нощем.
Срещу моста има разни дворци, джамии, всички подходящо осветени. Невероятно е.
Самия мост е на два етажа.
Отгоре минават колите, а отдолу има рибни ресторантчета.
Тръгнахме по трамвайната линия и се върнахме вкъщи от Галата за около час и нещо.
Легнахме си да спим и към 10ч се събудихме.
Майка точно в този момент реши да звънне, и за малко да изпосъбуди всичките съквартиранти.
Както и да е.
Станахме и тръгнахме веднага на разходка.
Търсихме някое топло кафене, но като резултат намерихме съквартинатите ни от стаята и решихме да седнем при тях за малко.
Поговорихме си. Доста добре се справям с английския между другото. Те всички бяха англо говорящи, но добре се разбирах с тях.
След това посетихме синята Джамия и църквата света София и двете бяха много красиви и от вътре и от вън.
Чудехме се дали да влезнем в цистерната, но се отказахме.
След това ходихме на разходка в някакъв парк наблизо и намерихме едно много готино кафене с невероятен изглед към морето.
Там ни сервираха чай в някакви много странни чайници на два етажа. Стояхме близо два часа а може би и повече докато ни омръзна съвсем.
След това си намерихме едно ресторантче, където след като се стоплихме в хостела за малко ходихме да хапнем.
След това влезнахме в едно кафене, където пушихме наргиле.
Вечерта се качихме в общата стая горе в хостела, където също ни предложиха храна (нещо много люто).
Играхме табла, говорихме си и така времето мина неусетно.
Гледката от последния етаж е невероятна.
Домакините също са много любезни и услужливи и получихме ценна информация от тях.