Усмивките на вселената 22.05.2009г.

Днеска с колегите тръгнахме към хотелчето.
Пътувахме спокойно. Този път нямаше идея да се изчакваме някъде по пътя, а всеки караше със собственото си темпо. Всички пристигнахме в рамките на един час между осем и девет.
Настанихме се относително бързо в хотела, някои си взеха по един душ и се запътихме към кръчмата.
Пред кръчмата имаше жива музика,но вътре не се чуваше много и можехме да си поговорим спокойно.
Хапнахме добре и общо взето съм доволен. Единственото проблемно нещо беше, че храната ставаше бавно. Моите сърца по селски се забавиха повече от час.
Иначе пък храната беше вкусна.
Към полунощ, аз се изнесох и отидох да си доспя, че все пак не бях спал много предната нощ.
От това, което разбрах на следващия ден, стана ясно, че останалите са ходили да се къпят през нощта в басейните, а след това са играли и карти.
Имаше разни разкази как Тони прави розетка, кой как бил и кой как паднал и на кой колко му вървяло.
Разказваха се и истории за хавлии разнасяни насам натам в помощ на изпадналите в беда колеги, след басейна.
Общо взето всеки се забавляваше по своему.