Усмивките на вселената 23.05.2009г.

Станах рано сутринта и след един душ се запътих към закуската.
В този хотел ти дават талонче за закуска и можеш да си избереш няколко варианта.
Аз си избрах английска закуска с мляко. И лично бях много доволен.
Стоян обаче нещо не одобри.
Имаше варианти с палачинки, принцеси, омлет и дори супа!!!
Закусихме, значи, и малко по малко се заориентирахме към тръгване.
Общо взето се оформиха два екипа.
Първия бяха хората, които искаха да разгледат първо другите забележителности и крепости, а утре да ходят на самия Перперикон, а вторите първо на перперикон и след това другаде.
Аз бях с тези за перперикон и въобще не съжалявам.
Като начало с гордост мога да кажа, че вече съм горд собственик на туристическа книжка със стоте обекта.
Един много услужлив продавач, ни даде насоки как да обходим маршрута, но ние нещо объркахме пътя и го обходихме по друг начин.
Все пак останахме много доволни. Имаше какво да се види – крепости, блата, гробища, стени, стълби. Абе добре са си живели едно време там.
След като се върнахме на паркинга долу, тръгнахме да обядваме.
За обяд бяхме в един плаващ ресторант в някакъв язовир.
Не успяхме да се съберем на една маса, но две общо взето ни стигнаха.
Няколко човека си поръчаха някаква риба Оклей (на други места известна като Уклей или Уклейка)
Тони си поръча жабешки бутчета. Като ги гледах бутчетата, жабите ще да са били гигантски.

След обяда отново се разделихме на две. Едната част тръгнаха към крепостта Монек, а други се върнахме в хотела, за кратка почивка преди вечерята.

Вечерята отново беше в ресторанта на хотела. И отново си чаках сърцата по селски повече от час. Абе тези селяни да не би да ги колят там на място? Изказаха се предположения, че певицата отвънка първо ги разбива сърцата, а след това ги готвят и за това отнема толкова време.

След кръчмата се включих в нощното къпане в басейна. Следващия път обаче ще си взема бански.
След басейна си легнах кротко, докато останалите (от тези които не си бяха легнали) не продължиха с белота.