Зачетох се в блога на Даниел и попаднах на една интересна статия, която ме наведе на долните мисли.
Значи тъпи говеда сме си това мъжете и туй си е.
И не слушаме когато разни близки нам хора ни дават (нарочно или случайно цени съвети)
Дето се вика – либофта й по-чапракшък от дрисня и по кьораф от Стиви Вондар.
Спомням си аз когато избирах годежен пръстен на Цветинка. Бях извикал тогава Дени да помага в избора. И тя хубаво ми викаше тогава – не го вземай такъв, че прилича на годежен, ама аз – не та не. и така след месец два се оказах сгоден, а след още няколко – женен. След още няколко – и разведен.
И да кажете, че съм поумнял?
Ами!
Сигурно някой ден стига да се намери за коя, пак бих се оженил.
При все че знам, че не си струва.
За това разправям, че мъжете сме тъпи говеда. Щото сме влюбчиви и оставяме на жените са ни се качват на главите. А те само това чакат.
Не че имам нещо против жените, или пък против брака, ама все пак – човек би трябвало да поумнява с времето … или ?
Хм, казвах ти аз…
Обаче да ти кажа според мен смислено е да се ожениш само ако искаш деца.
Има нещо вярно… Ама напоследък съм почнал да се замислям и по този въпрос…
В такова време живеем че вече брака почти умира като институция. Поне такова ми е усещането
Би трябвало бракът поне да осигурява редовен секс, а то и това няма…
Опа – редовен секс не е ли по-вероятно да ти осигурява приятелката?
Зависи все пак какво разбираш под редовен де…
Аз възприемам брака по-скоро като един икономически съюз – в смисъл двама души решават да обединят фондовете си в смисъл на пари/жилище /други ресурси и съмите себе си в името да градят заедно общо бъдеще за тях и за децата им.
Еми Дени не знам. Ако идеята на брака е икономическия съюз както ти го описваш – значи ние с Надя отдавна сме в джаза. Даже нашето е по-истинско, щото де юре не сме солидарни длъжници, ама дефакто сме – така сме си избрали сами.
P.S. Тодоре – махни тия снежинки. Не виждаш ли, че не вали сняг заради тебе…
Ами Дани, поне според мен това е смисъла на брака. Но не знам какво ще мисля като ми дойде до главата. За сега се радвам, че последния път се отървах. Но тогава си беше и друга ситуация де…
Ми, че аз за това съм ги сложил – да не вали сняг, щото не ми се занимава да чистя сняг.
Дени донякъде е права, ама и за редовния секс си е важно. И най-вече за общите (евентулно) деца.
Абе сложно нещо си брака. За това моето мнение е, че пръстен с диамант се подарява на десетата годишнина – ако сте издържали дотогава. Един вид като награда. И да знаеш, че може 10 години да си живял с един човек като практически женени, ама брака си е различно нещо и всичко все едно почва от начало, ама по по-различен начин.
Интересно нещо, но сложи ли се подписа и халките нещо се обръща и нещата се променят неузнаваемо. Несъзнателно…
Нали наблюдавам какво се случва с моите колеги и приятелките им.
Малката Дени ми е обяснявала този факт със астрологията.
Когато двама души се оженели отношенията им минавали от дома на Любовта в дома на Договорите. Интересното е, че дома на Договорите севоди още дом на Откритите врагове. Тоест един вид като се ожените и официално ставате врагове. Мисля, че бяха 7ми и 5ти, но не съм 100% сигурен.
Е интересно е че намесихме и астрологията. Много хора смятат че е голяма глупост, а аз вярвам на половина ;P Както и да е.
И с майка ми сме си говорили по-този въпрос: Наистина брака е договор.
Това горе долу съвпада и с предихния ми коментар за смисъла на брака…
Няма как да не се намеси астрологията при такова обкръжение 🙂
Но дето се вика – ще поживеем и ще видим.
Човек ако ви слуша/чете никога няма да се ожени/омъжи. Въпреки че в езвестене смисъл сте прави. Брака е нещо като договор – двама души обявяват, че искат да останат заедно до смъртта си в брачен съюз, да създават нови животи, да се грижат за тяхното отглеждане и възпитание ЗАЕДНО. Този съюз предоставя на двамата ПРАВА и ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Но не пречи тези двама да продължават да се обичат. Появата на разводите в обществото и особено последните 16 години доведе до множество разтрогнати бракове. Децата, които се аказаха жертва на тези бракове започнаха да се питат: Защо ми трябва нещо, което ще свърши с развод, съдилища…? И съответно държавата реши проблема – с приемането на нов Семеен кодекс, който дава почти същите права на двойките живеещи на семейни начала с тези със сключен брачен съюз. Тоест, самото преместване на единият от партньорите вече се счита за “подписване” по вашата логика. Това, което мога да споделя от собствен опит е, че не съм спряла да обичам човека до мен. Обичта ми е различна от преди 9 години, но мисля, че така и трябва да бъде, защото и ние сме различни. Понякога се караме, сърдим се, искам да си събера нещата и да си тръгна… но още не ни е дошло времето да се разделим явно.
Колкото до децата… брчният договор не е нужен, нужен е човек, който те обича, който също иска това дете… иначе.. със или без брак изхода е ясен…
Хехе, Надичка. Права си до голяма степен. И познавам хора които имат деца без брак и се обичат. Това което казвам, е че бракът (подписването му) променя отношенията между партньорите доста. Това не пречи да продължат да се обичат, но вече нещата са в друга плоскост.
А колкото за това дали след нашите писания би се оженила – все пак съм написал, че въпреки първия си неуспех бих го направил отново. Значи има някакъв смисъл.
Тошоко, съжалявам, че възкресявам стара забравена тема, но попаднах случайно отново на нея и… не се въздържах. След 12 годишна връзка, от които 9 години съвместно съжителство, последвало 2 години брак мога да твърдя, че нищо, ама наистина НИЩО не се е променило. Единствената разлика е, че си смених името и имаше малко досадни за мен ситуации от типа обясняване на различни институции, че Надя Славова и Надя Панева са едно и също лице.