Здравейте.
При мене положението е добре.
Аз цял ден редих пъзел и играх на бгмафия.
Дори не отидох до магазина за хляб и кола.
Говорих си и със сестричка Събина естествено малко.
Та добре си прекарах.
Аз много обичам да редя пъзел и не мога да разбера как някои хора това ги натоварва – то е толкова успокоително.
И така. Това е от мен за сега 🙂
Уха успокоително! Изнервя ме до смърт. Просто нямам търпение да редя пъзел 🙂
Но хората са различни. Дори аз веднъж изкарах няколко дни в нареждането на едно пъзелче 3000 парчета на титаник. Общо взето ако пъзела е до 3000 парчета мога да го изтърпя – повече са ми прекалено много парченца 🙂
Ех, Денко. До сега за съжаление не съм срещнал жена, която с удоволствие да реди пъзел и да умее наистина да го прави.
В най добрия случай издържат по половин-един час и след това са кълбо от нерви. Това е нещо като палачинките – жреческо занимание специално за мъже.
aaaaaaaaa – тука сбърка 🙂
Палачинките НЕ са жречешко занимание само за мъже 😛 Определено мойте палачинки са си доста хубави! 🙂 Това не можеш да го отречеш.
Тошко, как не те беше срам да кажеш това. Много добре знаеш, че аз ОБИЧАМ да редя пъзел, редила съм пъзел с теб ПОВЕЧЕ от час. Напоследък все ме забравяш, което е много много МНОГО неприятелско 🙁
Добре на тебе ти се дава малък бонус.
Но ще ми е интересно да те видя как всеки ден редиш по 3-4 часа на ден пъзел и все още се кефиш.
Дени, това е защото аз съм с тебе духом, когато правиш палачинки, така че да не сбъркаш. Така че пак е същото.
Хахахахахахахаха 🙂
Е което си е истина истина си е – станах майстор на палачинките щото ме караше да правя почти всеки ден – докат бяхме в 8-ми блок… 🙂
Помниш ли ? Та насъбрах доста опит… 🙂
А вчера учих съквартирантката ми да прави ябълков щрудел. Гледаше ме умно и внимателно и мисля, че схвана същността.
Хм ама да правиш палачинки аз теб съм те учила 🙂
Ще ми е интересно да видя твойта рецепта за щтрудела 🙂