Усмивките на вселената – 27.11.2010г.

Днеска се разходих два часа до Деси и Коце.
Помогнах на чичо Стойчо с компютъра.
След това тръгнахме смело напред.
Към хижа Цепина.
Аз бях във 22-годишното БМВ на Емилиян.
Обаче ние не знаехме пътя, така че следвахме Коце.
До тук добре.
Само че Коце на магистралата вдигна 160 км/ч.
Емо обаче не се предаде и поддържаше скоростта до последно.
Наистина до последно, защото по някое време колата прегря.
И така – на 30 километра от софия спряхме да доливаме вода.
Естествено, тя не пожела да се охлади като хората и продължи да си прегрява.
И така за четири часа стигнахме до Виноградец, където останалите изнервено ни чакаха.
Разбра се какъв е проблема, и че тази кола до вилата няма да стигне.
Дадоха я на някакви майстори да се занимават с нея, а ние останахме да чакаме още час да минат Веско и Мариана и да ни вземат и закарат до хижата.
Останалите от групата тръгнаха.
Изчакахме ги през което време успях да инсталирам Скайп на телефона на Димчо.
И на Септември ни спряха полицаи.
И глобиха Веско.
Стигнахме горе в крайна сметка по някое време.
Там се започна едно печене на мръвки, което продължи около два часа.
След това въпросните мръвки бяха надлежно изядени вечерта.
Докато ние (мъжката част от групата) се занимавахме с мръвките, дамите правеха салати.
Особенно много ми хареса салатата “Пикадили”, която от доста време не бях ял – ролца от раци, царевица, майонеза, черен пипер.
Изкарахме си доста забавно, а според някои източници последните са си легнали към 4-5 часа.
Аз си легнах към десет.