Усмивките на вселената – 28.11.2010г.

Днеска още от сутринта почнахме приключението.
Оказа се, че липсва комплекта ножове на Деси.
Въх – беля.
Че и не са някакви евтини ножове, ами оригинален Цептер.
Коце ходеше като буреносен облак цяла сутрин, докато накрая не хванаха крадеца – хижаря на съседната хижа.
Тъпия идиот даже се беше порязал докато ги краде.
Аз реших през това време да се изкатеря до крепостта Цепина, която е на петнадесетина минути от хижата.
Направих снимки, и слезнах по живо по здраво.
По някое време я изкачих втори път, този път заедно с другите от компанията.
Хубаво е там горе – има водохранилище (разбирайте, голяма дупка), цитадела (със два три метра високи стени) и някакви неща дето не е ясно какво са били.
По пътя за на връщане нямаше какво да се отбележи, освен че Емо се сваляше с някаква продавачка на вино от Виноградец и през целия път не можа да ни обясни харесва ли я или не.
Аз се прибрах в къщи към осем часа и установих, че сървъра ми се е скапал.
По точно Уиндоуса.
Седял си значи и кротичко си се рестартирал през три минути в продължение на петнадесет часа.
До два часа през нощта го оправях и така и не го довърших.