Вчера бях на витоша и гледах как дъновистите танцуват паневритмия и ми беше приятно и интересно.
След това си говорих с някои от тях и ми се сториха свестни хора и се чвствах приет и ок.
След това Руми ми обясни, че ако им кажа нещо за месо и пържоли, ще бъда тотално неизвергнат веднагически.
Това ме накара да се замисля за различните религии и учения.
Когато говоря например с Боряна за Дънов, тя се отнася доста хладно към него и учението му.
Бил съм на медитации на Ошо групата в жълтата къща и те също имат неща, които не приемат.
Та ми стана странно – уж всички религии говорят за любов към ближния, и всички учители го проповядват, а в момента в който ближния покаже някакво различно мислене от теб и веднага го отхвърляш.
И стигнах до извода, че всъщност разните велики учители не са искали да ги следваме и да вярваме по начина по който са вярвали те, а да ни покажат път по който можем да си развиваме и да станем по добри. Обаче това не може да стане ако се насилваме един друг да вярваме по точно определен начин, да вършим точно определени ритуали, да казваме точно определени думи… Би могло да стане, ако ние потърсим пътя към собственото си съвършинство в нас самите и да вървим по него, дори да е различен от този на останалите и да приемаме тези които вървят по път различен от нашия. Само че е по-лесно да вървим като стадо след някой учител, да слушаме словата му, да четем книгите му, да повтаряме постъпките му и да обвиняваме в ерес и инакомислие всеки, който постави под съмнение правилността на действията ни или не дай си боже – на действията на учителя ни. Много по-лесно е да имаме враг срещу който да се борим, отколкото да приемаме и обичаме и тези които поставят под съмнение възгледите ни. Много е лесно да се вярва, защото да се вярва изключва процеса на мислене и осъзнаване. Вярата дава сигурност, а осъзнаването и осмислянето на нови и различни идеи може да доведе до пропаст и несигурност, и което е още по-лошо до отхвърляне от околните.
Също така си мисля, че рано или късно, различните религии, ще отмрат. Не че хората няма да вярват, но ще вярват във своя вариант на бога по начина по който те са си избрали и няма да имат нужда да се групират по религии за да се мразят едни други. Но това ще стане едва когато хората се почувстват достатъчно силни и самодостатъчни, за да могат да предприемат несигурността на търсенето на собствения си път към съвършенство или своя си начин на вяра. До тогава ще се събират в малки и големи групи и ще отхвърлят всеки който мисли различно.
Здравей, Тошко. Много се радвам да се срещнем и тук, след общия ни семинар по пеене. Провокираха ме твойте мисли относно религиите и техните ритуали. Много си прав в размислите си. Аз смятам, че основен принцип навсякъде трябва да е предимството на съдържанието пред формата. Да укрепваме Вярата си, а да не затъваме в религиозни форми /разбирай – ритуали, маниери, забрани и т.н./. А ПАНЕВРИТМИЯТА Е ЗА ИГРАЕНЕ, НЕ ЗА ГЛЕДАНЕ. Тук също има едно недоразумение. Целокупното българско човечество смята Паневритмията за духовен танцов ритуал. Да – тя може да бъде за някой и само това. Но всъщност е много повече. Тя е стъпка по пътя за обединяването на религиите. Всеки може да играе Паневритмия и това се наблюдава на живо в нейния кръг. Там има привърженици на много религиозни практики. Но ценното е, че тя става и за неориентираните. Тези, които са още в началото на пътя. Няма значение какъв ти е произхода, какъв си по народност, пол, религиозни/атеистични/ разбирания, възраст, здравословно състояние и т.н. Винаги можеш да играеш Паневритмия. И ако някой ти обяснява, че ти е нужно някакво “духовно просветление” или друга приумица/да откажеш месото например/, то той не отчита точно универсалността на Паневритмията. Става по обратния ред. Започваш да играеш Паневритмия и по пътя на самонаблюдението ставаш свидетел на собственото си израстване. Стъпка по стъпка, без насилие, с много радост и светлина в душата си. Ти наистина си пробвал много начини за усъвършенстване. Ще ми е изключително интересно да съпоставиш Паневритмията с тях. Но … когато му дойде времето!
Аз не играх, просто защото не умея – в повечето случаи когато танцувам танцувам в собствен стил и трудно се синхронизирам с останалите. За това като за пръв път предпочетох да погледам как се прави, но сигурно някой ден ще танцувам – поне да пробвам и да разбера дали е за мен тая работа.
Напълно си прав! Човек първо трябва да се ориентира. Като ти пиша, че е за игра, имах впредвид задължително да опиташ. Ако предпочиташ насаме да потренираш “на сухо”. Изживяването си заслужава. Руми и другите, които я играят могат да те понаучат. Има курсове. Аз също мога да ти покажа. Просто опитай.
ДА, Руми предложи да ме научи. А и се запознах с една жена която преподава паневритмия и наесен може да и се обадя да ме научи или донаучи 🙂