За транспорта

Днеска сутринта Дени ми се обади, да ме пита дали ще има стачка в градския транспорт.
Това мен бизкрайно ме учуди.
Първо – Дени не ползва градски транспорт. Освен ако не я изнудя аз.
Второ – аз самият ходя почти навсякъде пеша – от какъв зор се очаква, че ще знам дали транспорта стачкува и дори да го знам, че ще ми пука.
Та бях доста учуден от ситуацията. Още по-учуден съм от факта, че принципно се всява паника в народа от подобна стачка.
Аз ходя почти навсякъде пеша и мога отговорно да заявя, че софия не е особенно голям град. От стрелбище до Дружба е някакви си два часа път. До центъра може да се стигне за около час почти от всякъде. В голяма част от случаите времето с градския транспорт е същото или с незначителна печалба.
Така, че според мен от една продължителна стачка на градския транспорт щеше да загуби единствено градския транспорт. За седмица или две хората щяха да си наместят ангажиментите така, че да не са зависими от него и дори след края на стачката поне 30-40 процента, щяха да се научат как да не им се налага да го ползват.
Горе-долу същото е със Топлофикация – ако в един момент дружеството фалира, хората много бързо, ща си намерят начин да си решат проблемите с топлата вода и парното.
Когато човек е на зор намира начин да се справи с проблемите си. Стресът не е непременно лошо нещо. Напротив поставени пред липса на алтернатива или в стресова ситуация, ние инстинктивно правим най-доброто възможно. Така, че дано ние българите по-често се стряскаме, че белким почним да вземаме правилните решения най-после.