Усмивките на вселената 02.06.2007г.

Днеска ходихме на триизмерно кино с Миленка.
Ставаше дума за някаква космическа станция и филмът беше нещо като документален.
Предполагам, че е доста по-трудно да се снима и обработва игрален филм в три измерения отколкото в две. А иначе принципът е много прост на действие на 3D киното:
На екрана се прожектират две изображения едновременно. като светлината на всяко от тях се поляризира. след това зрителя си слага очилата и различните стакла на двете очи пропускат различен образ. А после мозъкът наслагва двата образа и получаваме триизмерна картина. Просто и ефектно. Естествено картината е триизмерна само до някъде тоест виждаш това което е на екрана в три измерения, но не можеш да надникнеш в страни или отзад. Но ефектът си е готин въпреки всичко.
След това се разходихме малки и се прибрах по живо по здраво към един часа вкъщи 🙂