Защитен: Усмивките на вселената 09.06.2007г.

Днеска правихме упражнения в планината.
Първото беше на едни греди – четири греди на голямо разстояние една от друга (една над друга).
Трима души които ги катерят и останалите от групата ги осигуряват с едни въжета.
Ние бяхме първите с Пламен и с Джанека.
и се справихме невероятно.
Първата греда е ниско над земята и не е проблем да се качи.
Втората е на метър и осемдесет,
третата на метър и деведесет,
а четвъртата може би на два.
Разстоянията са на око, но не докосвах с глава следващата греда значи беше поне с няколко сантиметра над мен и разстоянията се увеличаваха.
Пламен беше по средата.
Процедурата беше следната.
Аз подавам ръка за стълбичка на пламен и той се изкачва на следващото стъпало.
След това то ми подава ръка, а джанека ми прави стълбичка на мен и се качвам аз.
Пламен се опира на мен и се изправя на гредата, а след това аз се опирам на него и се изправям на гредата.
След това аз и Пламен подаваме ръка на Джанека. и го вдигаме при нас
Джанека се връща на мястото си и процедурата се повтаря.
В един момент се наложи да се катерим по раменете си.
Ползвахме и колана на Пламен и ремъците
Накрая вдигнахме Пламен на последната греда той подскочи на раменете ни и пипна бутилката която висеше отгоре.
Много се гордея със себе си, защото аз бях човекът който даваше идеите и така успяхме.
Също така като се качвахме на последните греди пеех (особенно We Are the champions на Queen)
Успяхме.
След това ни гушкаха като истински герои.(каквито и бяхме де)
След нас минаха още две групи които също се справиха със задачата.
Аз след това си мислех, че това е задача която всеки може да направи.
И когато разбрах, че само нашата група сме я направили изцяло установих колко изключителни сме били всъщност.

След това имаше задача за изкачване на едно дърво на 10 метра и скачане в нищото, за която не можах да се доредя
Но изглеждаше невероятно отстрани.
Катеренето беше по съмото дърво – имаше трупчета на известно разстояние и изкачването изглеждаше нормално лесно.

Накрая беше маймунския мост.
Катериш се по една въжена стълба.
Стигаш до една площадка и тръгваш по едно стоменено въже като се държиш за едни лиани отгоре и нямаш никаква друга опора.
Аз успях да стигна до средата и ръцете ми не издържаха, но беше невероятно. Въжената стълба отстрани изглежда лесна но всъщност си беше изпитание за мен.
Успях.

Върнахме се за около два часа пеш до хижата и минахме покрай високия скок и гледах как Гинка го прави 🙂

Вечеряхме цялата група и си легнахме доста изморени.
Невероятно беше 🙂