Защитен: Усмивките на вселената 10.06.2007г.

Днеска беше много по-лесно от вчера.
Първото упражнение беше една паяжина която я беше плел някакъв много пиян паяк.
Идеята беше да прехвърлим хора през нея без да докосваме въжетата.
Имаме няколко минути за обсъждане и след това трябваше да го правим в тишина.
Успяхме да прехвърлим десет човека.
В началото исках аз да съм водач в упражнението, но усетих, че тази група не е за мен и отстъпих на Теди, която се справи невероятно.

След това трябваше да си изберем водач до следващата хижа и направихме един дълъг преход от около час и половина.

Там ни разказаха за четерете посоки хора
Северните – хората водачи – това са хората които следват целите си на всяка цена.
Източните – творците, които имат идеи и непрекъснато измислят и творят нещо.
Южните – те се интересуват от атмосферата и от настроението на оклните и се опитват да направят околните щастливи.
Западните – хората на часовника, които следят за качеството по време на постигането на целите си.

След това всеки трябваше да си избере преобладаваща посока.
Това беше много важно за мен защото избрах юга, въпреки че усещах че съм от всичко и то по доста.
И тогава осъзнах, защо и целите които си избирам са такива. Когато преди упражнението с гредите Менис ме пита каква е целта ми за семинара аз казах, че целта ми е да бъда щастлив. Когато трябваше да си изберем цели на осми на края бях оставил пак това. Явно за мен това е целта. Когато на гредите превземахме поредната аз пеех и всячески подкрепях другарчетата си за да можем да продължим. И успяхме.

И накрая ходихме до първа и втора тераса на мальовица и се върнахме до хижата в мълчание.

А долу в офиса правихме упражнението със сядане идн в друг по кръгчето.
А сутринта правихме упражнението със стискането на ръцете. 80 човека за 15 секунди.

След това два часа с автобус и още един пеша до вкъщи и заспах като труп 🙂