Всяко нещо, което има начало, има и край

Това са го казали още братя Уашовски докато са правили Матрицата.

Едва ли обаче са се досещали, че краят за мене, ще настъпи вчера по най-брутален начин. А именно – в рамките на 24 часа ми свършиха олиото, маргарина, шунката, кремвиршите, хляба и праха за пране.

Аз много държа напоследък на сутрешната закуска и реших като резултат, че като няма друго ще си направя сутринта палачинки. Подготовката започнах още от вечерта – преместих си сутрешното къпане вечерта, за да имам време сутринта да палачинквам. С много зор и самодисциплина успях да стана в 7:00 часа и да почна.

Станаха много добри палачинки.

А вие знаете ли, че всъщност палачинките са дали името на нашата държава?

Не знаете?!

Ето как е станало това.

Едно време преди повече от 2000 години българските племена (които още не знаели, че са български) имали навика да крадат тухли от строежа на китайската стена. Тогавашния император много се ядосал и заедно със 7 самурая тръгнал лично да ги преследва. Нашите хора обаче били хитри и му устроили засада. Самураите избили, а императора пленили. За да се откупи той им подарил няколко сервиза от китайски порцелан, а те в замяна го нагостили с конска пъстърма. Той останал много доволен и поел ангажимента да им подменя счупените съдинки срещу парчетата.

Та за какво ви разказвам това. Между съдинките имало няколко сача. Не се знае за какво са ползвали в китай тези неща, но знаем за какво ги ползват в България днеска. След кратък анализ българите открили тайната – булгурено брашно, мляко, яйца и вода. В резултат се получавали доста сносни палачинки.

По него време приготвянито на палачинките било мъжка работа, защото се смятало за жреческо занимание. Жените стоели отстрани и от време на време припявали

“Сложи още булгур, че тестото е рядко”

Тъй като, чужденците които ни идвали на гости не знаели български, а палачинките били традиционна българска закуска, те решили че всъщност ние наричаме себе си българи. Тъй като българската палачинка добила широка популярност, а българския език не бил още познат никъде, на общо събрание на хановете, единодушно решили (единодушно в смисъл, че тези които не били съгласни оставали без душа) да се преименуваме на Българи. Така българската палачинка от булгурено брашно дала името и на племето, а по късно и на държавата ни.

По онова време все още не е имало рафинирана захар и за това палачинките се ядяли с мед и мляко. Млякото сме си го доели от кравите, но медът бил дефицитен. Поради тази причина сме се свързали със еврейските племена, по чиито реки още течало мед и мляко, и сме се разбрали за взаимно изгодна търговия – те ни дават мед, а ние на тях конска пъстърма. Та от тогава още датират добрите отношения между българи и евреи.

Някои от вас може би ще се учудят откъде за бога се е вземал толкова много булгур в българите, при положение, че сме били номади, а не земеделци.

Отговорът е много прост – всъщност една част от българското население са били земеделци. Те отглеждали житни разстения в потайни ниви, които при преместване на племето опожарявали, за да не разкрие някой тайните им. Реколтата била пренасяна под строг конвой до новото място на племето, а за земеделците се грижели с подчертано уважение и им намирали нови ниви при първа възможност. Нивите били винаги добре охранявани и никой, който ги доближавал, не оставал жив за да разказва къде са. Това е и причината поради която много историци и до днеска мислят, че прабългарите сме били чисто номадско племе.