Джагите и доверието

Или някои размисли за работата в екип.

Понякога се замислям колко е важно доверието за работата в един екип. Много лесно това се вижда когато играем джаги. Има хора с които ми е приятно да играя, дори и когато са ми противници. Обикновенно това са хората които вярват в мен. Забелязал съм, че когато такъв човек ми е съотборник играя много по-добре, отколкото когато играя с някой който избщо не разчита на мене.
И се замислям колко е важно всъщност да имаме хора които вярват във възможностите ни, дори когато самите ние не си вярваме. А това се случва всеки път когато навлезнеш в нещо ново, независимо дали е спорт или работа или забавление. Каквото и да е. Просто в началото имаме нужда от малко доверие от страна на хората около нас, че ще се справим. И започваме да се справяме. Съответно нараства както доверието на другите, така и нашето собствено. Докато в един прекрасен момент вече не се нуждаем от другите за да сме уверени във възможностите си.

И колкото е по-ново за нас някое начинание, толкова от повече подкрепа имаме нужда в началото. Например ако аз реша да тренирам за следващото маратонско бягане, ще ми трябва адски много подкрепа, защото аз нямам мнение за себе си като за спортист и смятам, че не ги умея тези неща. В момента в който успея да пробягам 10км наведнъж, няма да имам нужда от подобна подкрепа. Съвсем различно би било да седна да уча Cobol например – никога не съм го правил, но знам, че мога, защото е област, която си смятам за силна. Дори и никой да не ме подкрепя, дори и хората да ми обясняват колко съм тъп и как никога не мога да го науча този език, това не би ме накарало да се усъмня във възможностите си.