Времето

Времето е в нас и ние сме във времето.
То нас обръща и ние него обръщаме
Васил Иванов Кунчев (Левски)

Много вярно го е казал човека. От много отдавна ние хората се опитваме да разберем времето и да го подчиним на прищевките си. Стотици фантасти са писали по въпроса. Философи са изграждали теории и парадокси. Умни хора са казвали още по умни неща за него, учени са си блъскали главите. Но все още няма мнение по въпроса какво е времето и може ли с него да се направи нещо друго освен да се живее в него. Не че това последното е малко де.

Мене лично например много ме дразни скоростта на светлината. Он че ми каже на мене, че не мога да се движа колкото си бързо искам. В това отношение съм много доволен от последната книга на Стивън Хокинг за черните дупки и бебета вселени. Много готина книжка. Обяснява как може все пак да има частици които се движат по-бързо от светлината и по този начин излизат от черните дупки.

Същия този Хокинг много интересно обяснява за стрелите на времето ( не не става въпрос за тези стрели дето някои хора ги карат да се чувстват стари, въпреки, че има нещо общо). Та тези стрели били три броя – едната беше свързана с ентропията, другата със съзнанието, а за третата не помня точно. Идеята е, че тези стрели сочат принципно в една и съща посока, като само ако вселената започне да се свива има някаква вероятност ентропийната да сочи назад.

Та за какво обяснявам всичко това. Става въпрос за времето в нас. Защото явно все още не е намерен начин да се върнем във времето и трябва да се примирим, че живеем в него. Както казах това никак не е малко.

Макар и еднопосочно времето е доста разтегливо. Докато спим отлита като миг. Докато се забавляваме с приятели минава доста бързо. Когато ни е скучно, се влаааачи. Тоест нашето съзнание умее да си мащабира времето, според нуждите. Това поражда доста възможности. Абсолютното време отмервано от часовниците изглежда еднакво за всички (нямам предвид абсолютно в Айнщайновия смисъл, а само тука наоколо, където нещата се движат с малки скорости), но всъщност не е. Аз например умея да направя така, че да имам време да свърша всичко в рамките на един ден. Умея също така да пропилея цял ден в неправене на нищо. Тези двете са подходящи в различни случаи. Има хора които първото не го могат. Срещам често такива и когато им предложа да правим нещо, винаги нямат време. Ако го правеха само с мене бих го приел лично, но виждам, че те просто някак си не се организират, така че да имат време. Странно.

И отново ще се върна на цитата в началото. Колкото прост, толкова и гениален. Така е. От нас зависи дали ще имаме време. И за да имаме време трябва да внимаваме за какво го ползваме. Също както е с парите. Съмо дето парите можеш да ги спечелиш или загубиш, а времето можеш само да го живееш.

ТУК и СЕГА