Българско фентъзи

Дени наскоро ми прати едно сайтче, където много готино са публикувани няколко разказа от българската митология. Едновременно много ми харесват и са ми леко странни.

Странни са ми, защото по някакъв начин от тях лъха отчаяние от времето в което живеем и от нацията, която представляваме.

Спасените роби проклинат спасителите си и ги обират, народът, на който са даденаи безметежност, радост и удоволствия се опитват да убият владетелите си. Юнаците са безразлични към болката и на най-близките си … Сякашвсичко смислено се обръща и изчезва. Тъжно е. Още по тъжно е, че го усещам като огледало на обществото в момента. И не ми харесва.

Но разказите са хубави.