Българийо, за тебе те умряха

Така го е казал поетът, горд че е българин.

Добре, че не е жив, че да види в какво сме се превърнали сега. Тогава хората са умирали за идеи и идеали. Искали са да направят живота на себе си и на другите поне малко по-добър. И когато са мислели за себе си не са забравяли и другите.

Толкова е просто. Да живееш така, че да се чувстваш добре и това поне да не е за сметка на другите.

След освобождението сме създали държава, която е имала огромен потенциал – стратегическо място в географията, добра макар и набързо създадена армия и работливо население.

Какво сме създали като резултат?

Малка държава която не може да се управлява сама и където единственото важно нещо е да хванеш по-големия кокал и да треснеш съседа с него. Царят ходи на църква, а Ахмед Доган в джамия и когато ги видиш усещаш, че всичко е просто игра, че всичко това се прави само за пари. Единият се кръсти, а другият се кланя, но никой не се замисля за доброто на хората над които има власт.

Понякога имам усещане, сякаш всички ние сме мъртви, като някакви зомбита – без чувства, без сърце.

Единствения бог – левът, доларът или еврото.

Единствения стремеж  – властта за силните и оцеляването за слабите

Правим разни неща, защото обичаите или обществото ги искат, но искаме ли ги наистина? Не се ли  усмихваме насила когато ни се реве? Не прегръщаме ли хора, които бихме искали да убием? Не се ли борим със хора, които бихме искали да прегърнем? Не даваме ли когато ние самите нямаме? Не вземаме ли, въпреки че нямаме нужда?

Защо?

Защо сме такива? Защо не сме добри един към друг. Или поне истински когато не можем да бъдем добри? Защо в забързания ден не отделяме по мъничко време за да разберем себе си и нуждите си и още съвсем мъничко, да опитаме да разберем другите? Защо се радваме на чуждото нещастие и сме безразлични към болката на другите?

Знам, че има хора, които са истински, обичащи и добри. Но се срещат рядко, прекалено рядко. За себе си не бих могъл да кажа такова нещо. Може би познавам един двама… и не съм съвсем сигурен.

Не бих могъл да виня “обществото” за това, защото обществото в момента се е превърнало в тълпа. Тълпа която всеки напорист идот може да поведе накъдето си иска. Тълпа, която с най-голямо удоволствие се оставя да бъде манипулирана, защото добрите обещания и красивите думи са сред малкото и останали забавления. Но тези които носят отговорност два пъти – веднъж, че са приели да застанат начело и втори път за това което са сторили, след като са застанали начело. Те не са различни от мен и от вас. Единствената разлика е, че са приели да живеят на гребена на вълната – това носи рискове, когато вълната се сгромоляса и облаги докато си на върха.

Разликата между нация и тълпа, както аз я виждам е в това, че нацията мисли и съумява да потърси отговорност на този който я е подвел. Разликата, между нация и тълпа е, че нацията се стреми начело да бъдат, най-добрите, а тълпата приема всеки, който е успял да застане там. Разликата между нация и тълпа е, че в нацията всеки един осъзнава собствената си отговорност за това всички да са добре, а в тълпата никой не носи отговорност – всички следват водача сляпо. И ако падне, следващия водач го прегазва.
В момента ние българите сме тълпа.

Боже господи, за какво го написах това ?!