Проект едно – живот в същността

Карайки семинар след семинар все повече се замислям – добре де, какво става след това. След един семинар аз се чувствам много добре и с приповдигната енергия, но това е за кратко. Водовъртежът на живота малко по малко ме повлича и се връщам отново до място много близко до това от което съм тръгнал.
Също така имам и усещането, че хората около мен също се връщат назад.
Моята идея е, че ако на едно място се съберат достатъчно на брой хора които споделят идеи сходни на тези от есенс, тези хора ще се тласкат напред един друг вместо да се връщат назад. Тук не става дума за комуна или някаква затворена общност. По скоро става дума за място с голямо насищане на такива хора, което не изключва и външни хора.

И така – първи етап на проекта. Осигуряване на материалната база.
Това може да стане примерно чрез строително предприемачество.
Финансирането на един блок или малък комплекс може да самофинансира следващия.
При достатъчно добър ръст на печалбите и при отдаване на под наем на магазинните помещения, ще могат да се генерират достатъчно приходи за самофинансирането на изграждането на комплекса. По лесен начин би било да се убеди съществуваща строителна фирма в рентабилността на такъв проект. Трудностите тука са във факта, че идеята не е за затворен и заграден с ограда комплекс, а просто за комплекс от жилища за хора с общи идеи.

В този етап другото предизвикателство представлява подборът на хората които закупуват жилища в района. Естествено на един наемател или купувач можеш винаги да му кажеш, че не ти е симпатичен или да го отрежеш. Може би самата аганция, чрез която се предлагат жилищата може да се състои от хора които усещат или преценяват доколко някой човек е подходящ за такова общество.

Втори етап.
След построяването и запълването на един минимум от жилища, следва да се изгради училище и детска градина. Тук отново е много важен подборът и обучението на учителите и в двете заведения. Дори по настоящата учебна програма има много място за творчество и за лична изява, ако учителят го позволи. Всъщност самите учители е много важно да бъдат обучени по начин предполагащ творческо и положително отношение към децата.

Всъщност аз смятам детската градина и училището за отделни еатопи които могат да са на около 3-4 години един от друг. Това което се научава едно дете в детската градина е по-трайно от това което се научава в училище. Най добрия вариант е да бдат налични и двете.

Последния етап всъщност е краят на развитието. Той ще бъде поне 10-15 години след построяването на училището – когато първите випускници завършат образованието си и започнат работа. Тогава тези хора ще имат силата да променят света, осъзнавайки неограничеността на собствените си сили, така както ние в момента едва ли можем да я осъзнаем.

Искренно се надявам, че когато това стане, те ще изберат да променят тази страна и този свят към по добро.

Финансово времеви рамки на проекта :
Жилищен етап – 5 до 15 години за реализация, 100 милиона като финансиране.(около 1500 жилища на средна стойност 60 000Е)
Детска градина – 5 години за реализация, 10 милиона в съоръжения, около 200 000 годишно за издръжка.
Училище – 5 години за реализация, 15 милиона в съоръжения, около 800 000 годишно за издръжка.

Финансовата рамка изглежда трудно достижима, но според мене начален капитал от 2-5 милиона може да е достътчен за начален тласък на проекта, за да може по нататък да се самофинансира.