за любопитството

Друга движеща сила за хората освен мързела е любопитството.

За разлика от мъзела обаче при който рисковете са добре премерени, при любопитството никой риск не е достатъчно голям за да не бъде поет. При това дори ни е забавно и интересно :

Ей, това що тъй прави? Туй пък к`во е? Уааа, че интересно, ами така какво ли ще стане?

Любопитството всъщност е външната изява на нашия стремеж към познание, на желанието ни да научим повече за заобикалящия ни свят. То не е рационално, не е продиктувано от някаква нужда или от заплаха за непосредственото ни оцеляване. Дори напротив – често резултатите от проявеното любопитство са смъртоносни или поне опасни за здравето.

Любопитството се култивира. Да, да, въпреки че изглежда хаотично, то всъщност може много последователно да бъде отгледано в нас. За това обаче имаме нужда от помощта на нашите родители. Колкото по-малко забрани получава едно дете, толкова по-често ще пробва нови неща. Ако детето е поощрявано да търси и открива новите неща около себе си, то ще свикне да задава въпроси и да търси новото в света. Ако на детето се забраняват много неща и не се насърчава да задава въпроси, то няма да има интерес към света около себе си.

Любопитството също така може да бъде насочено в различни посоки. Да видиш какво правят съседите, да разбереш защо земята се върти около слънцето, да видиш какво има вътре в котката, да откриеш как работи тази или онази машина и защо…

Както се вижда, то може да бъде и добро и лошо. Всъщност не – то може да бъде обществено приемливо или обществено неприемливо. А дали е добро или лошо, можем да решим само ние.

Любопитството, също както и мързела е двигател на човешкия прогрес. Разликата в случая е, че докато мързела води напред предимно науките с практическа насоченост, то любопитството движи най-вече теоретичните науки.

Защо така?

Ами защото при мързела най-често задавания въпрос е “Как?”, а при любопитството е “Защо?” или “Какво?”. Когато задаваме тези въпроси и ако и евентуално получим отговор, той рядко е полезен в практиката, но пък ни дава нови знания.

Едни от най- великите открития в науката първоначално са обявени за ненужни – радиовълните от Хайнрих Херц, строежа на атома от Ръдърфорд, компютърът от Джон Атанасов, ваксините от Луи Пастьор … Може много да се изброява. По късно са се появили хора, които са приложили новите знания в практиката и са създали радиото и телевизора, атомната енергия и атомната бомба и други. Но тези първите, те са били, които са дали основата.

За това моя призив е – бъдете любопитни, откривайте около себе си, задавайте си често въпроси дори за безсмислени наглед неща, бъдете щастливи 🙂