за страха

Нека за момент си представим, че ние сме автомобили.

Тогава нашия двигател са любопитството и мързела. Мързела – на първа и втора скорост, любопитството на по високите.

Но за да бъде една кола маневрена и безопасна има нужда освен от двигател и от спирачки и задна скорст. Та именно спирачките и задната скорост ние наричаме страх.

Страхът не е задължително нещо лошо. Напротив. Страховете ни, ни помагат да оцелеем в голяма част от случаите. Страхът от високото ни пази от падане и пребиване. Страхът от огъня ни пази да не изгорим. И така нататъка…

Голяма част от нашите страхове могат да бъдат сложени под шапката “страх от неизвестното”. Това са страхове свързани с поемане на рискове и извършване на неща, които до сега не сме правили. До някъде те са полезни за нас – карат ни да се замислим за това което се каним да извършим. От друга страна ни пречат да се развиваме толкова бързо, колкото ни се иска.

Интересно е, че различните хора имат различни страхове. До известна степен това е оправдано от средата в която са израстнали – нашите родители и приятели са ни дали част от собствените си страхове. Опитвали сме някои неща и сме изтърпели болка и това ни е уплашило. Но също така има страхове които на всеки са вградени – някои се страхуват от високото, а други не. Някои ги е страх да летят, а други не. Не знам. Странно ми е.

Какво става обаче, когато решим че искаме нещо, а някой наш страх ни пречи да го направим. Все едно се опитваме да тръгнем на ръчна. Колкото по-силен е страхът ни, толкова по-трудно е движението. Ако изобщо го има. Като резултат понякога преодоляването на един единствен страх ни изглежда като геройство, достойно за възпяване в балада. Но когато успеем нещо в нас се променя. И вече се движим много по-свободно. Но и много по-опасно, защото имаме една спирачка по-малко.

Освен страховете имаме също така и разни неща, наречени вярвания. Те не изглеждат точно като страхове и за това са много по-подлички. Това е като триенето между частите на двигателя и запецването на скорстната кутия – причините поради които се случва не са очевидни, но пък ефективно ни спират. За това процесът при вярванията е малко по сложен – първо трябва да осъзнаем кое вярване ни спира и след това да го преодолеем. Аз например вярвам, че парите не може да се печелят прекалено лесно и като резултат никога не съм печелил сериозна сума от тотото например. До тук съм съвршил половината работа – разбрал съм кое вярване ми пречи. За да е всичко наред обаче, трябва да променя по някакъв начин самото вярване. Най-лесно и естествено е ако имам преживяване, което да го опровергава. Колкото повече такива преживявания имам, толкова повече ще вярвам, че нещата стоят по различен начин и толкова по-лесно ще си докарвам нови положителни преживявания.

В този смисъл добрите преживявания са като смазката за двигателя – колкото са повече, толкова по-лесно върви. И естествено смазка трябва да се слага навсякъде където е възможно, а не само на едно място.

А сега спрете да си представяте, че сте автомобили, че чак тука се чува бръмченето 🙂