за волята

Помните ли онова автомобилче, за които си говорихме вчера? онова с двигателя и спирачките? Абе онова добре смазаното бе? Ама сте ми заплеси … За сметка на това сте сладури. Карай да върви.

Та какво исках да кажа? А да. Та представете си пак, че сте автомобил. Марката ли? Ми нека да е трабант например – по-лесно се поддържа някакси.

Та значи в този автомобил освен двигател и спирачки и смазка, трябва да има нещо което да го кара дъ върви в избраната посока.

Е те това нещо е волята. В моите представи това е кормилото и автопилота на колата (знам, че трабантите нямат, ама новите модели със сигурност ще имат). Волята е това което остава когато страховете ни са прекалино силни, когато прекалено много ни мързи, когато сме загубили интерес към дадената област… Тя е това, което в критичния момент ще ни придвижи напред въпреки всичко и ще ни помогне да надскочим себе си и да открием новите си възможности. Докато страховете, вярванията, любопитството и мързела дърпат колата на нашия живот в различни посоки, то именно волята е тази която я заставя да поеме в избраната от нас посока. Защото интересите ни се сменят, мързелът ту го има, ту го няма, страховете ни са ту по-силни ту по-слаби и това при липса на воля би довело до едно клатушкане и неопределеност в движението ни в живота. В този момент волята се явява като един вид стабилизатор на движението. Тя не е в състояние да попречи на завоите, дори и на опасните, но пречи на това да колата да върви на зигзаг по неопределена траектория.

Тук идва момента да спомена братчето на волята и един неин братовчед. Това са ината и желанието. Разлика между волята и ината всъщност няма. Единствената разлика е в това доколко изявата на нашата воля харесва на околните. ако им харесва го наричат воля, ако не им харесва – инат. От тук следва, че ако престанем да се интересуваме от мнението на другите, за нас самите няма да има разлика и всичко ще си ни е наред. Ех де да беше толкова лесно…

При желанието нещата са малко по-различни. То е някак си над волята и е по скоро част от шофьора на автомобила, отколкото от самия автомобил. Желанието съчетано с воля е обаче нещо много силно. На мен това ми е помагало да редя пъзели по 18000 части например, да си завърша следването (при всякаква липса на интерес последните години) и разни други полезни и не чак толкова неща. Когато имам воля, но нямам желание резултатът е нещо като инерция – продължаваш напред докато някоя по-големичка сила не те замъкне настрани. При волята съчетана с желание, такова нещо е значително по трудно.

Ами това е което аз имам да кажа по въпроса за волята в момента.

А вие престанете да бръмчите наоколо. Средващия път ще избера някой по-тих автомобил, че това двутактово трабантче много шум вдига 🙂