за разума

Добре, добре, хайде почвайте да бръмчите, няма оттърване от вас.

Значи пак ще ви разправям за онова трабантче.

Става дума за последната, но и най-съществена част от машината – нашия ум. Може би думата която ползвам не е съвсем точна, но тъй като сте сладури ще ми простите.

Става дума за следното – дори и най перфектната машина не може да се задвижи, ако няма кой да я движи. Та именно тази роля играе нашия разум. Макар да е една дума, в нея аз влагам доста неща. Разумът се състои от желания и цели, от умение да се планира, от инструменти с кито се потискат или засилват страхове, желания, емоции. Тоест той е това, което кара колата и решава накъде ще върви тя. В разума дори може да бъде включена интуицията въпреки, че имам желание за нея да поговорим по-подробно, защото ми е много интересно.

Освен, че дава команди насам натам, разумът получава и обратна връзка от разните устройства. Тази обратна връзка идва обикновенно под формата на емоции. Разумът ги получава и в резултат запазва или променя решенията и действията си.

Да видим един пример:

В мен възниква желание да си купя нов компютър.(забележете, че възникването на желанието макар и плод на разума тоест на АЗ-а не е логично и разумно, то просто се случва)

След възникването на това желание, се активизира любопитството – откъде може да се намери това което ми трябва, колко ли струва, дали няма нещо по-добро? В резултат разглеждам страниците на няколко компютърни фирми и виждам дали мога да си харесам нещо.

В това време обратна връзка ми дават страховете – ами ако е много скъп няма ли да остана без пари? Като резултат се генерират въпроси за изясняване на ситуацията съ страховете – имам ли нужда от това нещо всъщност и каква цена съм готов да платя за него и дали си струва да се справям със страховете си заради това?

Във същото време автопилотът на волята, предлага решението да се обмисли и планира по-внимателно и евентулано покупката да се включи в бюджета за следващия месец, за да няма сериозни финансови сътресения и едновременно с това да се преодолеят напъните на страховете да спрат изобщо идеята.

Като резултат шофьорът прочита показанията на уредите и въз основа на тях и претеглената сила на възникналото желание взема решение как да действа. Например може изобщо да се откаже или да отложи за неопределено време, когато нуждата, ще спомогне за ускоряване на автомобила в тази насока. Може да реши, че страховете са неоснователни и в момента има сериозна необходимост и завърта волана, така че да се насочи към целта. Може да послуша волята и да изчака известно време докато се постигнат някои по-приоритетни цели.

Каквото и решение да се вземе то се запомня и се натискат съответните педали и бутони, така че нещата да се уредят.

Пишейки това се сетих за нуждата. Тя значи е нещо като изкуствен заместител на желанието. За разлика от желанието, което възниква по неведоме пътища, нуждата възниква поради обективни причини. Много често нуждата има приоритет спрямо желанията – ако възникне нужда от нещо, тя изпреварва повечето желания. Интересно става когато нуждата отговаря на някое желание, тогава тя го измества напред в опашката и вероятността то да се случи става по-голяма. Поради тази причина, желанията които възникват в нас търсят нужда с която могат да се съюзят, така че да ги изтласка напред.

Та това е моето виждане, за начина по който действа нашия разум.

Тъй е то и престанете да бръмчите. Ех що не си измислих някоя по тиха аналогия още в началото….