Всяко чудо за три дни

И това чудо мина.

Става дума за президентските избори.

Според мене не се случи нищо съществено – Първанов спечели, както и трябваше да се очаква, Сидеров загуби, което е по-скоро добре, отколкото зле. Дясното полупространство започна да разлага по членовете си. Лявото полупространство мърка доволно, а централното метапространство си върти далаверите и също е доволно.

Аз също съм относително доволен.

Доволен съм, за това че все пак ще ни управлява в най лошия случай корумпиран идиот, което е много по-добре отколкото фанатизиран луд. Доволен съм и за това, че много българи гласуваха за фанатизирания луд. Защо ли? Ами защото просто така повече не може да продължава. Не може да се гледа само да му е добре на бизнеса и на богатите, без да се защитават интересите на тези, които призвеждат каквото има да се произвежда. Не може правата на малцинствата да са по големи от тези на мнозинството. Но също така нищо няма да стане по добре ако ни управляват луди.

Всъщност това мое раздвоено мнение беше и причината да не отида да гласувам. Не бих гласувал за някой от досегашните управляващи по убеждение, а не бих искал да съм причината да ни управляват луди.

Както се оказа в последствие, хората които споделят мнението ми никак не са малко.

Също така по моите наблюдения  изборите в българия стават все по-скучни и вяли. Електоратът не вярва на политиците и не ходи да гласува. Политиците дори не се опитват да обещаят нещо оригинално… И всичко си върви по старому. Бах мааму.