Нова Година

Като малък имах една книжка с оригами, в която се разправяше за Япония под формата на кареспонденция между българчета и япончета. Та си спомням, че те имат ритуал за първия път когато правиш нещо през новата година.
В случая това е моето първо писане в блога за тази година.

А сега ще ви разкажа как я посрещнах.
По такъв начин до сега нова година не съм посрещал.
Тъй като до 2-3 часа вкъщи все още не можеше да се живее, не успях да направя нито баница, нито нещо сладко нито дори елха да украся. И така в осем часа тръгнах към уговорката с Дени на университета. Фантастикото затвори точно под носа ми и не можах да купя нищо от там, но по пътя намерих една отворена будка, а и Дени беше купила от някъде сандвичи.
Така че към девет и нещо разтворихме дисагите на една от пейките пред университета, чукнахме се с кола и сокче и ометохме по сандвич и нещо и няколко бисквитки.
След като се нахранихме тръгнахме към площада. В подстъпите му купихме бенгалски огън. А малко след това ни посрещнаха полицаите да ни проверят дали сме в подходящо състояние за концерта.
Идва значи първия полицяй към мен и ми казва да сваля раницата за проверка.
Втория директно ме попита дали нося алкохол и аз му казах, че нямам.
– Сигурен ли си – ме попита отново
– Абсолютно – отговорих, и тръгнах да свалям раницата. А той директно ми каза да си продължавам.

На концерта беше много хубаво. Пяха видинския духов оркестър, ъпсурт, васил найденов, още едн два инструментални оркестъра и завършиха със Стоян и Елица.
Може би за пръв път не усетих изобщо как мина времето до нова година. Забавлявах се много и си изкарах страхотно.

Естествено имаше и не чак толкова добри части – например ъпсурт не ми харесаха, добре че балетистките им се кълчеха там красиво иначе съвсем нямаше да ги изтърпя. Другото което не ми хареса е, че водещите бяха доста изкуствени и си четяха текста от едни картончета. Нищо не им струваше да си го научат предварително наизуст.

И естествено най готиния момент беше зарята. аз за пръв път съм в центъра на заря и усещането е невероятно. Все едно се изливат звездите отгоре ти. Страхотно е. ако успея да си взстановя клепчето от тогава, ще ви покажа за какво иде реч.

И така. След дунавското хоро с Дени си тръгнахме всеки към своето вкъщи и аз лично се разходих много добре пеша до вкъщи 🙂