Виновен въпреки доказване на противното

Мдам. Днеска четох във вестника един коментар, че не трябвало да е така, а точно обратното – “невинен до доказване на противното”. За съжаление  в момента нещата са така – ако чуете че някой е обвинен в нещо, по презумция смятате, че е виновен. Особенно ако става дума за по известни личности.

А защо е така? Нали не е това идеята?

Та мислих аз по въпроса и моята мудра глъва измудри следните причини:

1. Българинът не вярва на съда. И с право – и аз не вярвам особенно. Обикновенния българин (като мене) смята, че 99,99% от политиците и над 70% от другите публични личности са за затвора. И мед му капе на сърцето когато дори обвинят някого – че няма да го осъдят е ясно, така че в очите на обществото обвинението е равносилно на присъда.
2. Имаме нужда някой да е виновен. От една страна сме прави – не може нещата в държавата да са толкова зле и никой да не носи отговорност за това и да няма виновни. От друга страна самите ние си носим отговорност за действията или бездействията, само че предпочитаме да има някой друг виновен на който да прехвърлим отговорността.
3. И последно – когато някой наоколо е виновен или изглежда виновен или има слух, че е виновен, ние се чувстваме по добри и по велики и по безгрешни и н се занимаваме да виждаме собствените си грешки и проблеми. Ако няма подходяща публична личност, в този случай винаги можеш да се разсърдиш на съседа или на колегата или … абе все ще се намери някой. Важното е да не си ти този дето носи отговорността и вината.

Това ми напомня за една приказка където някакъв принц всеки месец събирал целия град на площада и трошал по една ваза и отсичал главата на един роб, защото загубил любимата си или не му пускала или нещо от сорта. А какво е бил виновен робът или идиотите от града. Ама го отнасяли. Е та така сме и ние търсим само някой да го отнесе.