Тиквите

– Здрасти Иване, как вървят нещата?
– Ами чат-пат. Тъкмо разглеждам гените на едни тикви. Вчера Пешо успя да изолира някакви гени на растежа и сега експериментираме с тях. Ами ти как я караш? Как са вашите?
– Ами и ние сме на тиквена вълна. Баща ми се кани да сее тези дни и се отбих сутринта да взема малко семе.
– Хубаво. Остави си нещата на бюрото и ела да помогнеш малко. Виж колко интересно. Значи ако подменим този ген тука ето така, би трябвало стъблата да станат доста по- големи. А пък това тука. Хм, а това тука би довело до доста по-големи плодове.
– Добре но за по големи плодове трябват доста по издържливи стъбла, нали така?
– Мда. Да видим сега. какво би се получило ако тука променим ето така?
– Хм, това ще промени структурата на стъблото и значително ще го заякчи. Я да сметнем. Уаау ако е вярно, ще има параметрите на карбоновата сплав.
– Нещо друго?
– Хмм ами ако увеличим плодовете и те трябва да са по яки, така че да не се пръскат под собствената си тежест.
– Хитрец си ти Тошко. Така вече е готово.
– Ами всъщност не още. Първо ако можем да предотвратим изгниването и омекването на слънце. Както и измръзването.
– Добре да видим. Може би тука. Значи ако променим малко тази поредица, ще получим изолационен слой около плода който ще предпазва както от студа, така и от слънцето.
– А как ще се реже това от стъблото. С трион ли?
– Хм. При тази здравина няма да свърши работа и електрожен. Може би трябва да предвидим от към опашката някакъв автоматизиран механизъм който да унищожава външната част и да прекратява връзката с плода.
– Да така мисля че всичко е наред.А корените дали ще са достатъчно яки?
– Да, Генът който модифицирахме за стъблото ще служи и за корените.
– Супер!
– Добре задачата сега е дали така ще стават за храна. Аз те оставям да смяташ и отивам да обядвам.
– Добре.

“Хммм да видим сега. Това тука се разгражда това отделя АТФ. Това е за вкуса. Ми що да не става за ядене. Ей, чакай малко. А дали може направо д растат тиквени фенери? Обвивката я имаме така. Само на места трябва да е прозрачна. Такааам. ама трябва да е кухо доста. И семената ще светят. А източник на енергия? Аха. Ще се събира по време на растежа от слънцето. Всъщност може би ако семките ги сложа в задната част вместо в центъра … Да така е по-добре. като се откъсне от стъблото семето самичко ще се изсипва. Ооо, ама то ще му трябва доста енергия. добре де Какво толкова. Слънцето е безплатно. Нещо да пропуснах? Май не. Сега как беше. Слагаме ускорителя на седем. Поставяме семките въ входния канал. Завъртаме центрофугата на петнадесет. Зареждаме програмата. Такам. Сладки малки фенерчета. Ами това е пускам. Ще изненадам татко със саморастящи тиквени фенери. два броя стигат мисля.”

– Върнах се. Какъв е резултата?
– Става за ядене.
– Добре. Запазваме резултатите и мивнаваме на краставици.

Няколко седмици по късно.

– Татко какво става с тиквите, ще ги бъде ли?
– Не съм имал време да ходя да ги видя. Нещо пътят към село пише, че е в ремонт. Може би утре ще отида.
– Обади се като се върнеш.
…
– Здрасти Тошко. Селото са го отцепили военните. По средата има два огромни стълба които стигат до небето, а по стеблата им има странни жълти сфери които светят нощем.
– А колко са големи сферите?
– Е не съм ги мерил, ама са поне няколко метръ в диаметър и се фиждат отдалече.
– Не приличат ли на тиквени фенери?
– Ами не бих казал точно.
– Интересно ще отида да видя.
…..
– Полицай пуснете ме да мина.
– Забранено е. Тези неща вече стигат тридесет километра височина. А няма нещо което да може да ги отреже. Притесняваме се какво ще стане ако се счупи.
– Ще се счупи грънци. Това е по здраво от титанова сплав. Искам да си нагледам тиквите. Искам да говоря със шефа ви.
– Ей го там.
…
– Здрасти Пешо. Помниш ли онези тикви които изчислявахме с тебе преди два три месеца?
– Да. И кво?
– Искаш ли да ги видиш в действие? Невероятно изглеждат!
– Добре идвам. На селото ти ли?
– Да.
…..
– Супер. А защо са прозрачни?
– Ами модифицирах ги малко за тиквени фенери.
– Ти не си наред. Колко са високи?
– Ами около 30 км. е най високата.
– Хей че това си е почти в орбита. А дали скоро ще узреят?
– Ами като ги гледам след две седмици ще са готови ако вървят така.
– Знаеш ли това е интересна възможност. По стъблото може да се стигне направо в космоса.
– Защо по него? Не е ли по добре да се отреже в основата? Налягането което придвижва хранителни вещества нагоре към плода може да се ползва да задвижи капсула като малък асансьор.
– Проблемът е да се отреже процеп в стъблото и да се намери подходяща тръба в която да се вкара капсулата. Което не е трудно с подходящи материали.

…….

– Колко са високи вече според тебе?
– По моите сметки около сто и петдесет километра.
– Вече пробвахме няколко пъти асансьора. Между дрегото енергийната система в тиквата може да произвежда и ток ако се модифицира съвсем малко. А вътре е топло и уютно. Слоя който създадохме не пропуска друго освен видима светлина и необходимото количество светлина. Така, че вътре си предпазен и от радияция и от студ. Интересно как ще се държат като узреят. Очаквам първите да започнат всеки момент.
– А ето някои от тиквите вече са почнали да се късат. Това е добре. Ето едната е почти готова.
– А какъв е този бумтеж?
– Не знам. Виж отделя се. На тази височина би трябвало да падне и да изгори в атмосферата.
– За падане ще падне, но нещо за изгарянето с тази обвивка се съмнявам.
– Ама май не става точно така. Нещо сякаш я отклонява?!
– Гледай това са семки. Ама ти направо се взривяват след нея.
– И я тласкат към орбита. Ей така човек може да си отглежда тиквена къща в космоса.
– Или дори космически кораб ако пожелае.
…….

Ммм добре. Значи тука записваме “Космически тикви, вариант 1”. Удивително нещо е живота. Вече над 150 тикви има в орбита и не дават признаци на разваляне или на склонност към чупене. Следващия сорт можем да го направим с управляеми двигатели и джакузи.