Съученици

На срещата със съучениците забелязах нещо интелесно.
Когато ги срещнах повечето едвам ги познах.
След това сякаш си ги спомних и се усетих, че да това са хората които съм познавал преди десет години.
И те не са се променили чак толкова.
Та замислихме се с Георги Войков, защо така се получава и стигнах до интересен извод.
Всъщност ние познаваме не точно лицата на хората, а излъчването им.
И когато видим човек, който не сме виждали отдавна, първо търсим да си спомним лицето.
Обаче лицето се е променило малко или много.
Обаче излъчването не се е променило съществено.
И в момента в който познаем човека по излъчването, просто нагласяме лицето и си казваме “О, ама той въобще не се е променил”.
Странно нещо е човека.