|
||||||
|
– Тук ми изглежда странно познато. – Сега ще питам къде сме. Наистина улиците и градът в който бяха попаднали изглеждаха доста познати. Хората говореха на български и явно беше в българия. – Отново сме в Търново, но доста по-късно. В края на 14ти век. Това между другото означава, че следващия ни скок ще ни […] Здравейте. Тези усмивки мако закъсняват, но така е като човек се забавлява до късно. А днеска се случиха много интересни неща. Имахме събрание в работата и то продължи рекордно кратко. След работа тръгнах на рожден ден на Деси и по пътя срещнах Мария от Ошовистите. Вече почти бях стигнал, когато срещнах и Ашли. Тя родила […] Хубавите неща от днес бяха доста. Вечерта ходихме с Дени на Дивак. По план трябваше да сме пет шест човека, но всички останали се отказаха в последния момент и на края останахме само ние. Въпреки това си изкарахме весело и приятно. На обяд още веднъж се уверих колко голяма сила имам да карам нещата да […] – Къде попаднахме този път, Таня? – Не знам, в някакъв град сме, но не знам къде. – Не изглеждат особенно богати тука. Определено съм виждал и по-красиви градове. – Сега ще питам къде сме. Докато Таня се свързваше с центъра, да пита къде се намират, Жоро се огледа наоколо. Не че имаше кой знае […] – Този път пък къде попаднахме? – Явно сме на някакъв път. Изглежда добре направен. Много странно не би трябвало да сме се прехвърлили чак толкова напред в бъдещето. – А колко напреде сме? – Амииии. Момент. Хм. Навреме сме. Поне според машината – хиляда години преди новата ера. Сега ще се обадя в центъра […] За хубавите неща днеска ли? Ами поговорих си с Баща ми по ICQ вечерта. Поговорих си със Силвана и и даох да прочете приключенията на Жоро и Таня. Направих страничка, където да се показват всички приключения автоматично. Беше ми много интересно. И на обяд и вечерта си тръгнах от джагите като победител и се чувствах […] – Пак попаднахме на строеж. – Явно на строежи ни върви напоследък. – Е поне има хора, а предполагам, че ще намерим и някой да не упъти какво става тука. – Изглежда огромно. – Но за какво ли им е толкова голяма кула? – Може би ще правят телевизия. Знам ли? – А всъщност къде […] – Мяааааууууууу. – Натисни големия бутон на гърдите. – А така е по добре. Какво стана? Двигателите не работят. – Имаме късмет, че шефовете са сложили парашути за всеки случай. – Какво се случи? – Оранжевата лента означава, че енергията на скафандъра е на привършване. Ако бяхме останали още малко, щяхме да се превърнем на […] За малко щях да ги забравя днешните усмивки 🙂 А имаше хубави неща днеска. Напоследък се чувствам някакъв отпаднал и та по този случай днеска си направих витаминка – чувствах се доста по свеж през деня. На обяд биехме наред на джаги по едно време и бях много щастлив. Странно е – понякога играя доста […] – Това Земята ли би трябвало да бъде? – Ами не съм задавала да ходим някъде другаде, значи трябва да е тя. – Ама то тука няма жива душа , само камънак. – Е ти какво очакваш преди 4 милиарда години? – Фюю, толкова много? – Да. Едва ли вече има живот на планетата. Или […] |
||||||
|
Copyright © 2024 Страничката на Тодор - All Rights Reserved Powered by WordPress & Atahualpa |
||||||
